Пет предимства при ползване на градски транспорт
В днешно време все повече хора се отказват от добрия стар градски транспорт.
Защо, защо питам аз?
Та какво му е на градския транспорт, че всеки се е впрегнал кола да кара, паркинги да плаща и все такива едни ненужни неща.
Ей го бе, транспорт като слънце, та автобуси да искаш, трамваи, тролеи, МЕТРО. И тези машини на достолепната си възраст, закупени втора употреба, обслужват всяка точка на града.
Какво още искате не знам, но както и да е. Да преминем към същината на темата и тя е 5-те предимства на градския транспорт.
1. Разходка
Естествено автобусът няма да спре до входа на дома или работата, ноо какво е положителното в цялата тази история?Ама как какво?
Сутрин, вървейки едни 10, 15мин до спирката имате време да се разсъните, да подредите дневните задачи, да преговорите материала за изпит и все такива полезни неща за развитието ви. Пък и този заседнал начин на живот, който водим си плаче за разходки, въпреки че фитнесът е доста модерен, още си ги мързи хората.
2. Трескавото очакване на автобуса
Като човек, който се е научил да живее без очаквания, мога да ви кажа, че това да очаквам трескаво автобуса никога няма да се промени. Защо ли?
Защотоо, таблото на спирката, което съобщава колко още ще чакаш винаги поднася изненади.
Пример 1.
Отиваш на спирката, дамата от таблото съобщава, че автобусът ще пристигне след 5 мин., казваш си "Е супер, 5 минутки."
Изненада! Минават 10мин. автобус няма, а дамата казва:
"Автобус 11 ще пристигне след 4 минути!"
И така след 40мин. чакане и потропване нервно с крака, придружено с молитви от сорта "Ох, дано не закъснея за работа...", го виждаш в далечината. Не бърза за никъде, движи се бавно и се приближава победоносно... Извикваш УРАААА и трескаво чакаш да паркира на средата на платното.
Пример 2.
Отиваш на спирката, бързаш за среща, закъсняваш, ще те разстрелят, реве ти се, само автобусът ти е надеждата! Поглеждаш таблото и виждаш 27мин до идването на градската лимозина...
Представяш си как вадиш пистолет и се самоубиваш, започваш да мислиш как да се придвижиш по най-бързия начин, обръщаш се и ИЗНЕНАДА, ТОЙ идва. Тези 27мин минаха като миг!
Отдъхваш си и го приветстваш с блага усмивка...
3. Досег с метеорологичните условия
Живеем си в бедна държава или по-скоро в държава, в която някои хора ловко и с лекота усвояват едни пари за дейности, които би трябвало да улесняват живота на хората. Факт е, обаче, че много от спирките в градовете са без подслон за гражданина. Просто на тротоара са боднати две табели, че да знаят хората къде да се подредят да чакат транспорта.
Няма нищо по-хубаво от това да усещаш с всяка част от тялото си майката природа. Ами, защо ни е подслон на спирките като една жега от 35 градуса, градушка придружена с адски вятър или снежна виелица, може да направи незабравимо чакането на градския транспорт. Това е изживяване, което никъде не се предлага срещу само 1,60 за незаконно билетче...
4. Близост с гражданите
Невероятно изживяване...
Идва дългоочакваният автобус, заставаш в страни от вратата, за да може спокойно да слязат пътниците, но някой от слизащите е решил, че трябва, слизайки директно да мине през теб защото това си му е посоката на човека, ти какво правиш там, само му се пречкаш. Ами, хубаво е сутрин някой да те научи на нещо ново и полезно.
Бабите, тези разкошни пътници, това са душите на автобусите, просто.
Те не могат да ходят, но става ли въпрос за качване в автобус просто придобиват магически сили и развиват такива скорости, че и 17 годишен младеж не може да ги стигне.
Това, сутрин след цялото чакане дъждове, снегове или жега в гърба ти да катастрофира баба с повредени спирачки и да те доизблъска, протягайки треперещи ръце към парапета на автобуса... Безценно.
Слизането от автобус, също е очарователно.
Значи, лично на мен са ми любими две неща.
Пример 1.
Автобусът е дошъл "навреме", на спирката има хора колкото за три автобуса и следователно дори и два автобуса да идват всички задружно се натъкват в първия дошъл, не за друго следващият може да е за гараж и да подмине спирката с мръсна газ.
Та, както и да е, вече всички са се натъпкали, няма как да се докопаш до нещо, за което да се хванеш, но и няма нужда, от всяка страна си затиснат от хора и си спокоен, че няма как да залитнеш дори.
Слизащите хора, от натъпкан автобус, са доста любезни и десет минути преди тяхната спирка започват да се блъскат, за да стигнат до вратите на автобуса. Стигат до непроходима вече гора от сърдели и те сръчкват с пръст и троснато изричат великия въпрос:
- "Извинете, ще слизате ли?"
- "Не."
- "Ами, айде, ако обичате да вземем да се разминем!"
"Добре, само кажете как и го правим!"
.... Тишина....
Естествено на спирката всички слизат, за да може да освободят място на страхуващите се, че ще останат в автобуса, но това не ги успокоява и те продължават да бързат и да се блъскат, защото не е толкова важно, че ще слязат, по-важно е да слязат първи.
Пример 2, но не и на последно място
Любимо ми е като слизам от автобус да се чувствам като жена, която е решила да се самоубива, скачайки от двадесет етажна сграда и тълпа от хора се е струпала на пътя с надеждата да омекоти падането и да спаси живота й.
Моментът на слизане от автобус е велик.
Опитваш се да слезеш без да бутнеш или настъпиш някоя орка, но уви тълпата от хора на спирката бърза да се качи в елегантната машина, превозваща гражданите до дома и на никой не му пука, че ти искаш да слизаш, дори трябва да ги изчакаш да се качат, да си проправиш път, казвайки на шофьора:
"Моля, изчакайте да сляза."
Много приятен момент, чувстваш се така сякаш никой не иска да слизаш.
Хората искат да пътуват с теб и немогат да се лишат от присъствието ти.
Приказно изживяване, кара те да се чувстваш специален!
5. Обноски и хигиена
Иска ми се да бъда кратка и концентрирана в следващите редове, които пак няма да са малко, затова ще опиша малка част от хигиената и обноските, на които можеш да станеш свидетел в градски транспорт и най-вече ползите при преживяване на такива изключителни моменти.
И така. След разходката, трескавото очакване на автобуса, близостта с майката природа и хората на спирката идва ред и да се качим в превозното средство, което така търпеливо сме дочакали.
След бутането, избутването, газенето и комплиментите, които си разменят хората е ред и да се напъхаш в автобуса.
Влизаш вътре, вдишваш и издишаш бързо, след което започваш да ограничаваш вдишванията до минимум, защото миризмата на урина и плът, докосваща се до вода само по Коледа и Великден е нещо поразяващо.
Така ухае, че имаш чувството, че хора са уринирали с дни в кофи, след което са дарили материала на транспортна фирма и с голям кеф служителите са заляли всички автобуси до един.
Миризмата е толкова прясна, че до където и да се докоснеш имаш чувството, че се мокриш.
Ако ти е ден и имаш късмет, носителят на този аромат слиза на следващата спирка и ти дава възможност да дишаш нещо като въздух.
И така, след като вече мирише по-малко започваш да се оглеждаш за свободно място, въпреки че след тази миризма в главата ти се прожектират сцени, в които клошари се търкат във всяка част на автобуса, уринират навсякъде и мажат с ръце секрети от телата си.
Мммммммм....
Е, как да не си го представиш като го виждаш нагледно докато чакаш на спирката. Кой се секне, кой си бърка в гащите...
На какво те учи това ли?
Не можеш да не се докосваш до нищо в градския транспорт, защото ако не се хванеш здраво за нещо ще се подмяташ като чувал с картофи из лимозината, но хубавото е, че ще се научиш да си купуваш мокри кърпички, гелчета за ръце, ще си миеш ръцете след употреба на градски транспорт и така ще си една идея по-чист и дезинфекциран, е поне ръцете ти де.
Друго важно нещо, касаещо обноските, на което се учиш в градския транспорт е как да оперираш с отпадъците и също много важно нещо, как да уползотворяваш времето, в което пътуваш, но ти е скучно.
След свикването с аромата на урина си намираш място, заставаш там и си мислиш само за това как ще се дезинфекцираш след като слезеш и в същото време си зяпаш насам-натам и виждаш толкова много боклук на такива нестандартни места, че чак се чудиш кои генийчета са се погрижили за невероятните инсталации между, под, встрани и къде ли още не от седалките.
Ами, похвално, в такъв момент си казваш:
"Ех, има надежда за тая страна, бе..."
Вглеждаш се по-внимателно в детайлите и виждаш рисунки, поетични творения... Просто е невероятно чувстваш се все едно си попаднал в музей на изкуствата... Уникално е...
Докато гледаш с интерес тези произведения шофьорът пуска за фон на уникалното ти преживяване и мазна чалга, пали цигара, хлъцва и дава мръсна газ...
В този ред на мисли, аз все още не доумявам, защо повечето хора се лишават от това преживяване и предпочитат да пътуват в скучните си автомобили, миришещи на ароматизатор борче.
Защо, защо питам аз?
Та какво му е на градския транспорт, че всеки се е впрегнал кола да кара, паркинги да плаща и все такива едни ненужни неща.
Ей го бе, транспорт като слънце, та автобуси да искаш, трамваи, тролеи, МЕТРО. И тези машини на достолепната си възраст, закупени втора употреба, обслужват всяка точка на града.
Какво още искате не знам, но както и да е. Да преминем към същината на темата и тя е 5-те предимства на градския транспорт.
1. Разходка
Естествено автобусът няма да спре до входа на дома или работата, ноо какво е положителното в цялата тази история?Ама как какво?
Сутрин, вървейки едни 10, 15мин до спирката имате време да се разсъните, да подредите дневните задачи, да преговорите материала за изпит и все такива полезни неща за развитието ви. Пък и този заседнал начин на живот, който водим си плаче за разходки, въпреки че фитнесът е доста модерен, още си ги мързи хората.
2. Трескавото очакване на автобуса
Като човек, който се е научил да живее без очаквания, мога да ви кажа, че това да очаквам трескаво автобуса никога няма да се промени. Защо ли?
Защотоо, таблото на спирката, което съобщава колко още ще чакаш винаги поднася изненади.
Пример 1.
Отиваш на спирката, дамата от таблото съобщава, че автобусът ще пристигне след 5 мин., казваш си "Е супер, 5 минутки."
Изненада! Минават 10мин. автобус няма, а дамата казва:
"Автобус 11 ще пристигне след 4 минути!"
И така след 40мин. чакане и потропване нервно с крака, придружено с молитви от сорта "Ох, дано не закъснея за работа...", го виждаш в далечината. Не бърза за никъде, движи се бавно и се приближава победоносно... Извикваш УРАААА и трескаво чакаш да паркира на средата на платното.
Пример 2.
Отиваш на спирката, бързаш за среща, закъсняваш, ще те разстрелят, реве ти се, само автобусът ти е надеждата! Поглеждаш таблото и виждаш 27мин до идването на градската лимозина...
Представяш си как вадиш пистолет и се самоубиваш, започваш да мислиш как да се придвижиш по най-бързия начин, обръщаш се и ИЗНЕНАДА, ТОЙ идва. Тези 27мин минаха като миг!
Отдъхваш си и го приветстваш с блага усмивка...
3. Досег с метеорологичните условия
Живеем си в бедна държава или по-скоро в държава, в която някои хора ловко и с лекота усвояват едни пари за дейности, които би трябвало да улесняват живота на хората. Факт е, обаче, че много от спирките в градовете са без подслон за гражданина. Просто на тротоара са боднати две табели, че да знаят хората къде да се подредят да чакат транспорта.
Няма нищо по-хубаво от това да усещаш с всяка част от тялото си майката природа. Ами, защо ни е подслон на спирките като една жега от 35 градуса, градушка придружена с адски вятър или снежна виелица, може да направи незабравимо чакането на градския транспорт. Това е изживяване, което никъде не се предлага срещу само 1,60 за незаконно билетче...
4. Близост с гражданите
Невероятно изживяване...
Идва дългоочакваният автобус, заставаш в страни от вратата, за да може спокойно да слязат пътниците, но някой от слизащите е решил, че трябва, слизайки директно да мине през теб защото това си му е посоката на човека, ти какво правиш там, само му се пречкаш. Ами, хубаво е сутрин някой да те научи на нещо ново и полезно.
Бабите, тези разкошни пътници, това са душите на автобусите, просто.
Те не могат да ходят, но става ли въпрос за качване в автобус просто придобиват магически сили и развиват такива скорости, че и 17 годишен младеж не може да ги стигне.
Това, сутрин след цялото чакане дъждове, снегове или жега в гърба ти да катастрофира баба с повредени спирачки и да те доизблъска, протягайки треперещи ръце към парапета на автобуса... Безценно.
Слизането от автобус, също е очарователно.
Значи, лично на мен са ми любими две неща.
Пример 1.
Автобусът е дошъл "навреме", на спирката има хора колкото за три автобуса и следователно дори и два автобуса да идват всички задружно се натъкват в първия дошъл, не за друго следващият може да е за гараж и да подмине спирката с мръсна газ.
Та, както и да е, вече всички са се натъпкали, няма как да се докопаш до нещо, за което да се хванеш, но и няма нужда, от всяка страна си затиснат от хора и си спокоен, че няма как да залитнеш дори.
Слизащите хора, от натъпкан автобус, са доста любезни и десет минути преди тяхната спирка започват да се блъскат, за да стигнат до вратите на автобуса. Стигат до непроходима вече гора от сърдели и те сръчкват с пръст и троснато изричат великия въпрос:
- "Извинете, ще слизате ли?"
- "Не."
- "Ами, айде, ако обичате да вземем да се разминем!"
"Добре, само кажете как и го правим!"
.... Тишина....
Естествено на спирката всички слизат, за да може да освободят място на страхуващите се, че ще останат в автобуса, но това не ги успокоява и те продължават да бързат и да се блъскат, защото не е толкова важно, че ще слязат, по-важно е да слязат първи.
Пример 2, но не и на последно място
Любимо ми е като слизам от автобус да се чувствам като жена, която е решила да се самоубива, скачайки от двадесет етажна сграда и тълпа от хора се е струпала на пътя с надеждата да омекоти падането и да спаси живота й.
Моментът на слизане от автобус е велик.
Опитваш се да слезеш без да бутнеш или настъпиш някоя орка, но уви тълпата от хора на спирката бърза да се качи в елегантната машина, превозваща гражданите до дома и на никой не му пука, че ти искаш да слизаш, дори трябва да ги изчакаш да се качат, да си проправиш път, казвайки на шофьора:
"Моля, изчакайте да сляза."
Много приятен момент, чувстваш се така сякаш никой не иска да слизаш.
Хората искат да пътуват с теб и немогат да се лишат от присъствието ти.
Приказно изживяване, кара те да се чувстваш специален!
5. Обноски и хигиена
Иска ми се да бъда кратка и концентрирана в следващите редове, които пак няма да са малко, затова ще опиша малка част от хигиената и обноските, на които можеш да станеш свидетел в градски транспорт и най-вече ползите при преживяване на такива изключителни моменти.
И така. След разходката, трескавото очакване на автобуса, близостта с майката природа и хората на спирката идва ред и да се качим в превозното средство, което така търпеливо сме дочакали.
След бутането, избутването, газенето и комплиментите, които си разменят хората е ред и да се напъхаш в автобуса.
Влизаш вътре, вдишваш и издишаш бързо, след което започваш да ограничаваш вдишванията до минимум, защото миризмата на урина и плът, докосваща се до вода само по Коледа и Великден е нещо поразяващо.
Така ухае, че имаш чувството, че хора са уринирали с дни в кофи, след което са дарили материала на транспортна фирма и с голям кеф служителите са заляли всички автобуси до един.
Миризмата е толкова прясна, че до където и да се докоснеш имаш чувството, че се мокриш.
Ако ти е ден и имаш късмет, носителят на този аромат слиза на следващата спирка и ти дава възможност да дишаш нещо като въздух.
И така, след като вече мирише по-малко започваш да се оглеждаш за свободно място, въпреки че след тази миризма в главата ти се прожектират сцени, в които клошари се търкат във всяка част на автобуса, уринират навсякъде и мажат с ръце секрети от телата си.
Мммммммм....
Е, как да не си го представиш като го виждаш нагледно докато чакаш на спирката. Кой се секне, кой си бърка в гащите...
На какво те учи това ли?
Не можеш да не се докосваш до нищо в градския транспорт, защото ако не се хванеш здраво за нещо ще се подмяташ като чувал с картофи из лимозината, но хубавото е, че ще се научиш да си купуваш мокри кърпички, гелчета за ръце, ще си миеш ръцете след употреба на градски транспорт и така ще си една идея по-чист и дезинфекциран, е поне ръцете ти де.
Друго важно нещо, касаещо обноските, на което се учиш в градския транспорт е как да оперираш с отпадъците и също много важно нещо, как да уползотворяваш времето, в което пътуваш, но ти е скучно.
След свикването с аромата на урина си намираш място, заставаш там и си мислиш само за това как ще се дезинфекцираш след като слезеш и в същото време си зяпаш насам-натам и виждаш толкова много боклук на такива нестандартни места, че чак се чудиш кои генийчета са се погрижили за невероятните инсталации между, под, встрани и къде ли още не от седалките.
Ами, похвално, в такъв момент си казваш:
"Ех, има надежда за тая страна, бе..."
Вглеждаш се по-внимателно в детайлите и виждаш рисунки, поетични творения... Просто е невероятно чувстваш се все едно си попаднал в музей на изкуствата... Уникално е...
Докато гледаш с интерес тези произведения шофьорът пуска за фон на уникалното ти преживяване и мазна чалга, пали цигара, хлъцва и дава мръсна газ...
В този ред на мисли, аз все още не доумявам, защо повечето хора се лишават от това преживяване и предпочитат да пътуват в скучните си автомобили, миришещи на ароматизатор борче.
Коментари
Публикуване на коментар