Поредната шматка си направи блог!

             Здрасти!

            Аз съм Лара!

        В момента в главата ми са се смесили хиляди цветове, настроения, идеи за това какво да пиша в така наречената от мен "Свежа зона"...  Стоя пред компютъра гледам в нищото и познай... Ми, нищо... Викам си е браво, много свежо, направо разкош...

       Хиляди гласове ми казват в едно и също време какво да пиша, накрая реших да напиша за тях, защото нито един не чух отчетливо, че да хвана да се замисля по темата...

       Та, от днес ще започна да бълвам, е те тука, истории за мен, за познатите ми, за нещата които са модерни и не ми харесват и за тези, които ми харесват. Ще си изливам мненията по различни въпроси, ще давам съвети, ще показвам красиви и забавни за мен видеа, публикации, хора, предмети, музика, стайлинг и така нататък... 

       Абе с две думи, девойка завършила PR ще се вихри в свободното си време и ще бъде
себе си изцяло. 

       Знаеш, всеки човек е изцяло себе си когато не е на работа и не се изисква от него да прави неща, които не му харесват, мързи го или се чуди как да си сдържи нервите, за да не го уволнят или минимум глобят, не е сред нови хора, които изучава по време на събиране и опитва да се слее с тях, сиреч внимава кога, какво и защо казва, кога и на какво се смее, за да не бъде изхвърлен от глутницата, не е на първа, втора или трета среща с потенциалната си нова любов, леле тогава е най-ужасно... Толкова я/го харесваш и толкова искаш тя/той да сподели чувствата ти, че и сам не можеш да се познаеш, но определено за твоите приятели си хипер забавен/а. 

       Имаш си моменти, в които си казваш: "Искам вкъщи!!!"

    Искаш да се прибереш и  да си хвърлиш мръсните чорапи на пода или в коша за пране, който както си обича, да си вземеш душ, да се преоблечеш, да си сипеш едно питие, да си опънеш краката на масата, да ядеш на дивана, да мляскаш, да се оплескаш без да ти дреме, да се оригнеш звучно, да изпуснеш напрежението, ноо да чувстваш себе си и да си във вътрешен мир и спокойствие, защото хората навън не са това, което изглеждат, знаеш...  

Е, за това говорим...

        Няма да ти пиша фермани, въпреки че са ми слабост, нали съм жена... Обещавам, обаче, да внимавам с дължината на текстовете, защото все пак са изключително досадни понякога и ще стана една от тези, които псуваш по няколко пъти на ден, че ти губят времето!