Какво прави неразбирането

           Все по-често губим представа за значението на думите, на истинските, силните думи. 

Какво е да обичаш, какво да мразиш, какво е приятел и какво всъщност означава да се държиш мъжки. Тези думи най-често не използваме правилно. Знаем значението им, но определено не знаем в кой момент е необходимо да ги използваме.

                                 

       Това е изкривяването на човека. Желанието е по-силно от разума. Ти искаш да обичаш и си мислиш, че трепетите към някой са любов, че са обич. Разтърсващата любов, за която все мечтаеш и бързаш да изпиташ. 

       Казваш думата, а тя не значи нищо, отсреща обаче означава много и е точно на място. След месец - два си даваш сметка, че си избързал, че си се излъгал и приключваш. Връщаш си думичката обратно. Кво ти пука, просто една дума. Една дума, която може да изкриви до толкова човека от когото си я взимаш, че след години да се сетиш, че жените или мъжете са такива (еднакви, използвачи, интересчии, копелета или кучки), заради теб и заради много други като теб, които са им дали нещо без покритие и те като пълни глупци са се вързали после са страдали и са станали безчуствени и сега прилагат урока, който ти си им предал на други хора, с които се срещат в живота си.

     Сигурна съм че си бил един от хората, срещали се с тези болните, които си изкарват болежките на теб и са винаги недоверчиви и те мачкат, не за друго, а от страх. Страх да не се повтори изживяването, което ги е смазало и превърнало в неверници.

       Бил си и от тези, които са чували от отсрещни хора "Тя/той ме мрази!" Питал си се, знае ли този човек какво е да мразиш, знае ли, че за да мразиш преди това трябва да си обичал. Можеш ли да мразиш ей така за спорта, както се казва. Естествено, че не.

Казвали са ти, че има злоба в теб и че мразиш някого. Само ти знаеш, че не е било така, боляло те е, защото си виждал, че си неразбран и си бил сложен под общ знаменател без правилно значение.

     Да мразиш е много силно чувство, силно като любовта, и то като нея  е изпълнено с чувства, но онези другите, онези които те карат да вриш отвътре и да трепериш, да изпускаш контрола си, просто защото си бил предаден, унижен, захвърлен, неоценен...

       Може би е това, не зная значението на думата "омраза" и затова не я използвам. Знам само, че не се изразява в неприязън към някого или нещо, не е отчаянието по отношение на нещо, което не си успял да достигнеш. Не е лесно да го изпитваш, но е лесно да наричаш леките форми на раздразнение с една така силна дума, която също наранява. Наранява онзи, който знае, че не може да мрази, но е набеден за един от тези мразещите, които не разбира.

         Тези, които най-много могат да раняват са "приятелите". Тези, в които вярваш и си винаги зад гърба им. Тези, които един ден ти казват думи или правят неща, с които ти засвидетелстват това, че са ти просто познати и не е имало нужда да се хабиш, за да ги утешаваш, за да правиш нереални жертви в името на тяхното щастие. 

       Лесно хората произнасят тази дума и слагат короната на приятелството на грешните. В днешно време хората казват приятели на други хора, на които знаят само имената и са изпили по две, три питиета в някой нощен бар. Вярват си, правят си евала и след няколко месеца осъзнават, че са били излъгани, предадени и т.н. След няколко такива "приятелства" здравомислещият човек разбира значението на думата приятел, а не до там мислещият, продължава да е "приятел" с куп имена и празни души. Празни за него, този който вярва сляпо в "приятелството им" или просто не знае, че приятел е този, който не се отказва от теб дори да си на дъното, а се опитва с всички сили да те изкара от там, този който бърше сълзите ти и плаче за двама, този който ще се изправи, ще ти шибне два шамара и ще ти каже да се стегнеш и да продължиш напред...

        Дръж се мъжки! Знаеш ли как? Знаш ли, че мъжкото държание е съвкупност от гордост, уважение, смелост, разбиране, биволско спокойствие, трезво мислене, прошка и подминаване на незначителната баластра... Да се държиш мъжки до третата бира и след това да се отпуснеш и да си изливаш комплексите върху хората въобще не е мъжко. Когато се държиш мъжки се държиш така до края, а след края отначало! Приемаш мнението, чувствата, държанието на хората и се държиш на положение, без драми, без ревност, без хапливи коментари, без истерии, без обсъждане на хората зад гърбовете им. Мъжете се изправят пред теб и казват истината, без да увъртат, без да се страхуват от последствията, без да ти губят времето, просто постъпват мъжки, държат се на положение и се гордеят със себе си и с това, че са чисти пред себе си и пред теб.

         Да се държиш мъжки е сложно за много хора, но и много хора използват този израз без да разбират, че нямат тези качества. Не разбират, че да скриеш истината и делата си не е мъжка постъпка, че изкусното боравене с манипулацията не е мъжка постъпка, че хапливият тон целящ само и единствено да скове отсрещния или да го постави в кофти положение не е мъжко и т.н.

   Разбирането на тези основни думички и изрази би направило много по-приятно съшествуването на хората едни с други. Нека не поддържаме бартера на чувства и отношения. Апелирам да се държим мъжки в истинския смисъл на думата и да се поддържаме, защото наистина все по - трудно се намират човеци измежду хората.