Български бизнесмени? По-скоро не
Знам, че не само аз съм на мнението, че в България малко хора умеят да правят бизнес и то наистина са изключително малко.
Бизнес мисленето на българина върви от адски много години само и единствено в една посока и въпреки краха, който срещат по пътя си, бизнесмените в България инатливо се натискат и не сменят посоката и подхода си.

Карикатура: sturmmann.blog.bg
БГ - бизнес хора, разберете, че преди всичко бизнесът е една дългогодишна инвестиция, а не бързо и лесно забогатяване. Никой не е постигнал успех и стабилно развитие без да поеме риск и да дава и последните си стотинки за благото на бъдещата си МОЖЕ БИ компания... Разберете, че първите пет години ще работите почти сами, няма да печелите, а точно обратното, ще губите с всяка секунда не малко пари, сън, време, нерви и т.н. Няма да имате гордостта да кажете пред хората "Аз имам фирма.", защото ще срещате погледи казващи "Сериозно? Е, тогава защо си броиш питиетата и след третото, най-евтино, си тръгваш?" Разберете, че малкото хора, които сте наели да работят за вас ще печелят повече от вас, а понякога сметките накрая на месеца ще ви излизат в минус. Разберете, че не можете да купувате труда и времето на хората за жълти стотинки, за да може да напълните и своя джоб още в първите години от съществуването на организацията си.
Сигурна съм, че всеки от бизнес представителите на българския пазар преди да основе своя организация с или без стопанска цел, се е сблъсквал с ужаса да си работник в българска компания. Виждал е, че там няма ред, побърквал се е от факта, че трудът му е бил зле платен, и неоценен. Виждал е как шефът му подценява качествата му, виждал е нежеланието за инвестиции в идеите, които биха изстреляли фирмата, ако не на върха, то на едни от челните места в бизнес сферите на страната и Европа... Виждал е как се прибират пари по всякакви неаргументирани причини и нещата са се замазвали с непотребни и неефективни проекти или действия от различни естества... Виждал е и много повече от това, виждал е и лошо, незаслужено отношение към него и останалите служители. Накрая му е писнало, захвърлил е всичко и е започнал собствен бизнес, пренасяйки грешките на шефовете си в своята организация.
Основал е собствен бизнес, за да се спаси от цялата тази помия, но не се замисля за хората, работещи за него, не му пука, че заплатите закъсняват, защото си е купил BMV X5, мезонет или силикон за някое от телата, които вози в автомобила си. Не се замисля за служителите, които имат проблеми помежду си и поради тези причини работния процес се забавя или се обърква тотално. На него не му пука как всъщност се движат нещатата, на него му пука само и единствено за това, с каква скорост и размери се движи зеленият поток през месеца или годината и ако не го устройва влиза раздава уволнителни картички, глоби и конско на висок тон, но не задава въпроса "Защо се случва това?" нито на себе си, нито на служителите си, защото не го интересува. Той си иска резултатите, а това че не полага нужната грижа и внимание не го интересува. Той се е спасил от помията, вече други хора са на неговото място...
Порочен кръг, в който водеща сила е егото и желанието за бързо забогатяване и развитие...

Бизнес мисленето на българина върви от адски много години само и единствено в една посока и въпреки краха, който срещат по пътя си, бизнесмените в България инатливо се натискат и не сменят посоката и подхода си.

Карикатура: sturmmann.blog.bg
БГ - бизнес хора, разберете, че преди всичко бизнесът е една дългогодишна инвестиция, а не бързо и лесно забогатяване. Никой не е постигнал успех и стабилно развитие без да поеме риск и да дава и последните си стотинки за благото на бъдещата си МОЖЕ БИ компания... Разберете, че първите пет години ще работите почти сами, няма да печелите, а точно обратното, ще губите с всяка секунда не малко пари, сън, време, нерви и т.н. Няма да имате гордостта да кажете пред хората "Аз имам фирма.", защото ще срещате погледи казващи "Сериозно? Е, тогава защо си броиш питиетата и след третото, най-евтино, си тръгваш?" Разберете, че малкото хора, които сте наели да работят за вас ще печелят повече от вас, а понякога сметките накрая на месеца ще ви излизат в минус. Разберете, че не можете да купувате труда и времето на хората за жълти стотинки, за да може да напълните и своя джоб още в първите години от съществуването на организацията си.
Сигурна съм, че всеки от бизнес представителите на българския пазар преди да основе своя организация с или без стопанска цел, се е сблъсквал с ужаса да си работник в българска компания. Виждал е, че там няма ред, побърквал се е от факта, че трудът му е бил зле платен, и неоценен. Виждал е как шефът му подценява качествата му, виждал е нежеланието за инвестиции в идеите, които биха изстреляли фирмата, ако не на върха, то на едни от челните места в бизнес сферите на страната и Европа... Виждал е как се прибират пари по всякакви неаргументирани причини и нещата са се замазвали с непотребни и неефективни проекти или действия от различни естества... Виждал е и много повече от това, виждал е и лошо, незаслужено отношение към него и останалите служители. Накрая му е писнало, захвърлил е всичко и е започнал собствен бизнес, пренасяйки грешките на шефовете си в своята организация.
Основал е собствен бизнес, за да се спаси от цялата тази помия, но не се замисля за хората, работещи за него, не му пука, че заплатите закъсняват, защото си е купил BMV X5, мезонет или силикон за някое от телата, които вози в автомобила си. Не се замисля за служителите, които имат проблеми помежду си и поради тези причини работния процес се забавя или се обърква тотално. На него не му пука как всъщност се движат нещатата, на него му пука само и единствено за това, с каква скорост и размери се движи зеленият поток през месеца или годината и ако не го устройва влиза раздава уволнителни картички, глоби и конско на висок тон, но не задава въпроса "Защо се случва това?" нито на себе си, нито на служителите си, защото не го интересува. Той си иска резултатите, а това че не полага нужната грижа и внимание не го интересува. Той се е спасил от помията, вече други хора са на неговото място...
Порочен кръг, в който водеща сила е егото и желанието за бързо забогатяване и развитие...

Истината е, че с най-малка важност в бизнеса сте самите вие - основателите. Вътрешните (служители) и външните публики (клиенти, партньори, инвеститори, конкуренти и т.н.) са много по-важни от вас, защото ако тях ги няма и вие няма да съществувате. Затова дръжте ги здраво, правете всичко възможно те да се чувстват добре и да получават това, от което имат нужда, защото ако служителите ви са спокойни и доволни ще работят с желание, а само хората, работещи с желание и позитивна нагласа постигат успехи. Тези им успехи са свързани пряко с външната публика, сиреч тези които правят възможно вашето съществуване и развитие... Вие сте човекът, от който зависи работата на служителите и ефективното популяризиране на бизнеса измежду външните публики. Упражнявате ли правилния подход към вътрешни и външни публики несъмнено ще успеете. Кой е правилният подход ли? Човечният...
Работете заедно с вашите хора, ценете ги, подкрепяйте ги, уважавайте ги, вслушвайте се в тях, награждавайте ги... Усъвършенствайте както себе си така и тях, това е една добра инвестиция, която е с бърза възвращаемост. Отделете се от шаблона, който прецизно следват повечето бизнесмени и правете точно обратното. Заредете се с търпение и забравете Егото си, защото единственото, което то може да стори за вас е да ви погуби.
Български бизнесмени, бъдете преди всичко хора и се грижете за рожбата си - вашият бизнес. Големи и велики стават хората, които вървят бавно и търпеливо и стъпват на платформа наречена прозрачност в отношенията с вътрешни и външни публики.
Накарайте българите да се стремят да работят за бизнеса в България, а не да бягат от него и от страната, прокудени от егоистично, високомерно и цинично държание.
Коментари
Публикуване на коментар