Желание - Живот

Животът за всеки е изпълнен с желания, които се менят с всеки час, ден, седмица, месец, година... Желания - повърхностни, емоционални, неосъществими, властови, свързани с капитал, имущество и т.н.

Имаш желание да си купиш онзи автомобил, да спечелиш онази жена или онзи мъж, да работиш в онази компания, да взимаш голяма заплата, да си купиш онази къща, да развиеш своя бизнес, да отидеш на онази почивка, да отмъстиш, да обичаш, да бъдеш обичан/а, да имаш деца, да си щастлив/а и т.н...

Желанията, това сме самите ние, няма човек, който няма желания за хиляди, хиляди неща...
Не знам дали... Всъщност едва ли не си си давал/а сметка, че можеш да пренебрегнеш много от желанията си, можеш дори да преглътнеш факта, че някое от тях няма да се осъществи, можеш да ги пренасочиш в една коренно различна посока заради себе си или заради някого...

Замислял/а ли си се, че желанията, за които се тръшкаш всекидневно, офкаш и пъшкаш, че са трудно постижими, че може би са недостъпни за теб или пък, се изпълняват още преди да си ги заявил/а и дори не благодариш на Бога, Вселената, родителите, приятелите, на себе си  и т.н., са просто едни капризи на егото ти.
Много от неизпълнените желания са предпоставка затова да ти се случи нещо по-добро или да научиш урок важен за житейското ти израстване. Цени ги!

Знаеш ли всъщност, кое е единственото желание на всеки човек, всеки, независимо от пол, възраст, раса и т.н. Единственото желание на всеки хомосапиенс на тази земя е ЖИВОТ.

Може би ще кажеш: "Е, да бе, те затова хората се самоубиват?!"

Хората отчаяни от живота си се самоубиват, защото търсят някакво спасение и щастлив "живот" някъде там извън материалното, но определено желанието им е живот.

Случвало ти се е да губиш близки хора, случвало ти се е да си толкова отчаян и притеснен за живота на приятел, родител, дете, домашен любимец дори на самия себе си, че да отправяш молитви и обети, отказвайки се от всякакви други желания, живеещи в теб само и само твоят човек, животно или ти да се оправи/ш и да живее/ш. Да живееш онзи, твоят си живот, простичкият, но щастлив с твоите хора - итинките ти приятели.

Когато се изправиш пред бездната разбираш, че си имал всичко, имал си живот. Живот, който тогава ти се струва перфектен и всички останали желания не представляват нищо, че можеш да си щастлив и без кола, без голям капитал, без висок пост, без мъжа или жената, за които си правил/а всичко, но без резултат, без голямата къща с веранда...

Трябва ли всеки от нас да премине през това изпитание, за да оцени живота си и да осъзнае, че го желае най-силно от всичко останало?
Да оъзнаеш, че важните неща в живота са мъничките, тези, които ти напомнят, че си жив, а ти упорито не забелязваш. Не забелязваш красотата на слънцето сутрин, на луната вечер, сладкия чист въздух, усмивките на хората, величието на "гадната" зима, златната есен, красотата на дъжда, чара на нахалните, глупавите, самовлюбените, гордите...хора. Не си даваш сметка, че имаш неща, за които някои хора мечтаят - топли дрехи, покрив над главата си, храна, възможност да излизаш и да се забавляваш с приятели, възможност да учиш, да тичаш, да виждаш, да се смееш, да държиш ръцете на ценните за теб хора, да спортуваш, да се издигаш в работата си и т.н.

Не искам да ти кажа да спреш да желаеш, искам да ти кажа, че имаш най-важното, живот.
Цени го и му се радвай, живей го!
Всичко останало е без значение. Не приемай за жизнено важни - хора, ситуации, материални неща и без тях можеш да живееш и то велико.

 Пази се, пази хората около себе си, защото дори и да не се замисляш всеки ден за най-важното желание, дори и да си намусен и да мразиш всичко около себе си, да си недоволен, че нямаш последен модел BMW или  Mercedes един ден ще осъзнаеш, че не това е от значение.