MY FreshZone

На двадесет и шест години съм. Възраст, в която се чувстваш малък и в същото време осъзнаваш, че нямаш време за губене. Може би съм емоционално счупена и разбъркана като английска закуска (яйца с бекон). Казвам, може би, защото никой не знае дали до този момент е преживял достатъчно, за да се счупи и да разбърка парченцата... За сега знам само, че рядко се впечатлявам от каквото и да било - мъже, жени, лъжи, постижения, истории, на които хората реагират с оцъклени очи или със смях до сълзи, болката на хората от несподелените любови, семейните битки и т.н. Апатията е на стабилно ниво, в същото това време, пък, искам нещо, ама и аз не знам какво, абе женска работа... Тези неща не ме впечатляват, защото, вярвай ми преживяват се. Някой не отвръща на чувствата ти и к'во, да не е последният на света? Ще кажеш: Да, ама за мен е! Ама утре ще се появи друг последен и вдругиден още един и така нататък... За всички ситуации се отнася, не само за любовите. Нещата се случват, защото трябв...

Той е един от любимите ми български актьори, той е Китодар Тодоров. Знаеш ли защо ми е любим? Защото обичам сарказма, защото всеки от образите му разказва истината на новото време, на хората от двадесет и първи век, защото кара хората да се замислят по един лесен за асимилиране начин, чрез хумор. Хумор под всякаква форма - черен, саркастичен, простичък... Няма да ти обяснявам какво, всъщност, се съдържа в клипа, изгледай го, интерпретирай го по свой си начин, замисли се, върни се назад, погледни в настоящето и мааалко по-напред... Ще цитирам финала на "интервюто с Китодар" - "Аз не съм оптимист, аз СЪМ бъдещето. А навремето всички бяха оптимисти и кво?!" Ще ти разкажа какво изпитах аз, докато гледах и слушах Китодар в ролята на човека на новото време... Какви спомени и чувства предизвика в мен този негов разговор с човека зад кадър. Деветдесети набор съм, не съм като повечето деветдесетарски деца, които помнят, училищния строй, всички рап и рок хит...

Вчера, сряда - 30.11.2016г. от 22:00ч. в известен столичен рок клуб се проведе тату парти на студио "Мастилница". Разбрах за събитието от приятел, иначе като човек ровещ се по цял ден в интернет пространството не попаднах на ивент за такова събитие. Много ми беше интересно какво всъщност ще представлява това тату парти. Пътувайки към клуба си представях комисия, оценяваща участниците, които си показват татуировките под звуците на музика подходяща и известна в тези среди - хардкор, тежък рок или "мазен" хип хоп. Представях си пълен клуб с хора дошли да видят майстортвото на татуистите от страната, чужбина и разбира се проекти на татуистите домакини на партито - тату стдио"Мастилница"... Представях си и присъствието на служителите - татуисти на това студио и някакъв вид презентация на уменията им, история на студиото и т.н. Все пак това е парти на определено студио не просто общо тату парти, което всъщност би изглеждало отново по един много по-различен н...