Душа под наем
Кой си ти? Какво си ти? На кого си? Защо си тук? Защо си сега?
Замислял ли си се над тези въпроси? О, да сигурна съм, че си ги задаваш поне веднъж дневно...
Да СИ! Това те интересува най-много, нали? Да си човекът на когото другите вярват, да си човекът, когото другите обичат, да си човекът, който прави правилния избор и действа правилно. Това искаш нали?
Искш да си ценен, да си обичан, да си единствен, да си безгрешен.
Не ти се получава, нали?
Правиш всичко по силите си. Ти си приятел, съпреживяваш и най-тъпата история на познат или приятел, опитваш се да си полезен всекиму. Теб дори не те питат как си, а и дори да те попитат не те слушат, зашото не им пука ТИ как си. Помагаш с каквото можеш, дори с неща, с които е нереално трудно, но някак си издрапваш до тях в името на някой си, който не ти е никакъв и нищо не е направил за теб, но ти го правиш само и единствено, защото искаш всички около теб да са безгрижни и щастливи и хич не ти пука, че ти ще си останеш в оная кална дупка, в която винаги си бил и на никой не му пука, че си там.
Не искаш нищо, само добро отношение, но насреща получаваш дребнави обиди от хората, на които си помагал. Мислиш си "Боже, та аз съм човешко същество не съм перфектен, не съм безгрешен, защо и най-малкия дефект трябва да използват срещу мен, защо аз превръщам техните дефекти в ефекти и ги обичам заедно с несъвършенствата им, а те искат от мен да съм безгрешен и перфектен, за да ме обичат?".
Не мечтаеш дори, защото нямаш време за това, тъй като трябва да се грижиш за това - мечтите на околните да бъдат оъществени или страховете им потушени.
Забравяш кой си, за какво си тук, забравяш, че имаш нужди, и че си човешко същество, всички други са по-важни от теб самия.
Ставаш душа под наем. Душа, която никой не приема като такава просто исползва способностите й. Човешките способности, от които много души са лшени. Чувстваш се единствен. Хахахаха единствения глупак, който може да си даде задника под наем, за да помогне на друг задник.
Създаваш нови запознанства и чувстваш как тези новите надушват, че си от глупците, останали малко на света, които да им оправят битието. Ти си спасение! Спасение за нечий задник, който като усети, че е спасен ще ти бие шута, който не е знаел, че има до този момент, в който ти не си му го показал.
Ти си заместител на любовта на някой то всички вампири, които се въртят около теб и искат да изпият кръвта ти, защото са станали жертва на женски/ мъжки вампир, който е изпил тяхната и ги е оставил жадни и умиращи да се гърчат в някоя дупка, защото са мислели за себе си, за техните си задници и са си били камшика като са се наяли. Ти намираш трупове и ги поиш с кръвта си, храниш ги с плътта си и накрая те стават силни, красиви и желаещи едно - да си върнат вампира, който ги е оставил да агонизират сами в дупката, дупката, в която ти си се промъкнал, за да ги спасиш, да им дадеш надежда, обич, бъдеще... Знаел си, че след определено време ти ще станеш никой за тях, но с надежда си обгрижвал тялото и си му давал части от себе си, за да оцелее. Виждал си най-доброто в него, виждал си потенциала, виждал си добрината, обичта запазена в сърцето и си се надявал тази обич да види теб, да види спасителя, но не, тя не забравя този, който я е погубвал и го иска още повече. Не те вижда, не се опитвай. Тя вижда само едно лице, не помни друго, помни само хубавото, убийството не, агонията не и теб не помни...
Ти ли? Ти си бил душа под наем. Ти си бил никой, ти си бил ничий , ти си бил за малко!
Бъди човек, бъди на себе си, бъди сега, бъди тук. Майната им на всички, гледай себе си и се прави щастлив, остави хората да се грижат за теб. Стига толкова, това което е останало за даване - дай го на себе си! :)
Замислял ли си се над тези въпроси? О, да сигурна съм, че си ги задаваш поне веднъж дневно...
Да СИ! Това те интересува най-много, нали? Да си човекът на когото другите вярват, да си човекът, когото другите обичат, да си човекът, който прави правилния избор и действа правилно. Това искаш нали?
Искш да си ценен, да си обичан, да си единствен, да си безгрешен.
Не ти се получава, нали?
Правиш всичко по силите си. Ти си приятел, съпреживяваш и най-тъпата история на познат или приятел, опитваш се да си полезен всекиму. Теб дори не те питат как си, а и дори да те попитат не те слушат, зашото не им пука ТИ как си. Помагаш с каквото можеш, дори с неща, с които е нереално трудно, но някак си издрапваш до тях в името на някой си, който не ти е никакъв и нищо не е направил за теб, но ти го правиш само и единствено, защото искаш всички около теб да са безгрижни и щастливи и хич не ти пука, че ти ще си останеш в оная кална дупка, в която винаги си бил и на никой не му пука, че си там.
Не искаш нищо, само добро отношение, но насреща получаваш дребнави обиди от хората, на които си помагал. Мислиш си "Боже, та аз съм човешко същество не съм перфектен, не съм безгрешен, защо и най-малкия дефект трябва да използват срещу мен, защо аз превръщам техните дефекти в ефекти и ги обичам заедно с несъвършенствата им, а те искат от мен да съм безгрешен и перфектен, за да ме обичат?".
Не мечтаеш дори, защото нямаш време за това, тъй като трябва да се грижиш за това - мечтите на околните да бъдат оъществени или страховете им потушени.
Забравяш кой си, за какво си тук, забравяш, че имаш нужди, и че си човешко същество, всички други са по-важни от теб самия.
Ставаш душа под наем. Душа, която никой не приема като такава просто исползва способностите й. Човешките способности, от които много души са лшени. Чувстваш се единствен. Хахахаха единствения глупак, който може да си даде задника под наем, за да помогне на друг задник.
Създаваш нови запознанства и чувстваш как тези новите надушват, че си от глупците, останали малко на света, които да им оправят битието. Ти си спасение! Спасение за нечий задник, който като усети, че е спасен ще ти бие шута, който не е знаел, че има до този момент, в който ти не си му го показал.
Ти си заместител на любовта на някой то всички вампири, които се въртят около теб и искат да изпият кръвта ти, защото са станали жертва на женски/ мъжки вампир, който е изпил тяхната и ги е оставил жадни и умиращи да се гърчат в някоя дупка, защото са мислели за себе си, за техните си задници и са си били камшика като са се наяли. Ти намираш трупове и ги поиш с кръвта си, храниш ги с плътта си и накрая те стават силни, красиви и желаещи едно - да си върнат вампира, който ги е оставил да агонизират сами в дупката, дупката, в която ти си се промъкнал, за да ги спасиш, да им дадеш надежда, обич, бъдеще... Знаел си, че след определено време ти ще станеш никой за тях, но с надежда си обгрижвал тялото и си му давал части от себе си, за да оцелее. Виждал си най-доброто в него, виждал си потенциала, виждал си добрината, обичта запазена в сърцето и си се надявал тази обич да види теб, да види спасителя, но не, тя не забравя този, който я е погубвал и го иска още повече. Не те вижда, не се опитвай. Тя вижда само едно лице, не помни друго, помни само хубавото, убийството не, агонията не и теб не помни...
Ти ли? Ти си бил душа под наем. Ти си бил никой, ти си бил ничий , ти си бил за малко!
Бъди човек, бъди на себе си, бъди сега, бъди тук. Майната им на всички, гледай себе си и се прави щастлив, остави хората да се грижат за теб. Стига толкова, това което е останало за даване - дай го на себе си! :)
Коментари
Публикуване на коментар