MY FreshZone

Кой си ти? Какво си ти? На кого си? Защо си тук? Защо си сега? Замислял ли си се над тези въпроси? О, да сигурна съм, че си ги задаваш поне веднъж дневно... Да СИ! Това те интересува най-много, нали? Да си човекът на когото другите вярват, да си човекът, когото другите обичат, да си човекът, който прави правилния избор и действа правилно. Това искаш нали? Искш да си ценен, да си обичан, да си единствен, да си безгрешен. Не ти се получава, нали? Правиш всичко по силите си. Ти си приятел, съпреживяваш и най-тъпата история на познат или приятел, опитваш се да си полезен всекиму. Теб дори не те питат как си, а и дори да те попитат не те слушат, зашото не им пука ТИ как си. Помагаш с каквото можеш, дори с неща, с които е нереално трудно, но някак си издрапваш до тях в името на някой си, който не ти е никакъв и нищо не е направил за теб, но ти го правиш само и единствено, защото искаш всички около теб да са безгрижни и щастливи и хич не ти пука, че ти ще си останеш в оная кална дупка, в коят...

Около три случая на изгонени бежанци от български градове и села подпалиха Фейсбук и медиите преди около две седмици. Медиите, както и много хора в социалните мрежи са на страната на бежанците. Много са толерантни и не разбират безпокойството на гражданите на съответните населени места. Ама, защо не искат домашен любимец - бежанец, тези хора? Я ги вижте какви са сладури. Някои казват - Е, какво толкова едни бежанци, помогнете им и те са хора и то не какви да е, а изстрадали идват в България, търсейки спасение от войната. Как бежанците да се социализират с и интегрират от българите като не им се дава възможнот? - Попита водещ на предаване, търсещ мнения и отговори по темата. "Срам ме е от Елин Пелин!", бе и едно от многото изказвания по темата с изгоненото сирийско семейство от Елин Пелин на  някои от абонатите на Фейсбук. "Коравосърдечни хора са българите!" Още много изказвания от този род има по темата както и присмех и омраза към хората, които не желаят ...

На двадесет и шест години съм. Възраст, в която се чувстваш малък и в същото време осъзнаваш, че нямаш време за губене. Може би съм емоционално счупена и разбъркана като английска закуска (яйца с бекон). Казвам, може би, защото никой не знае дали до този момент е преживял достатъчно, за да се счупи и да разбърка парченцата... За сега знам само, че рядко се впечатлявам от каквото и да било - мъже, жени, лъжи, постижения, истории, на които хората реагират с оцъклени очи или със смях до сълзи, болката на хората от несподелените любови, семейните битки и т.н. Апатията е на стабилно ниво, в същото това време, пък, искам нещо, ама и аз не знам какво, абе женска работа... Тези неща не ме впечатляват, защото, вярвай ми преживяват се. Някой не отвръща на чувствата ти и к'во, да не е последният на света? Ще кажеш: Да, ама за мен е! Ама утре ще се появи друг последен и вдругиден още един и така нататък... За всички ситуации се отнася, не само за любовите. Нещата се случват, защото трябв...

Той е един от любимите ми български актьори, той е Китодар Тодоров. Знаеш ли защо ми е любим? Защото обичам сарказма, защото всеки от образите му разказва истината на новото време, на хората от двадесет и първи век, защото кара хората да се замислят по един лесен за асимилиране начин, чрез хумор. Хумор под всякаква форма - черен, саркастичен, простичък... Няма да ти обяснявам какво, всъщност, се съдържа в клипа, изгледай го, интерпретирай го по свой си начин, замисли се, върни се назад, погледни в настоящето и мааалко по-напред... Ще цитирам финала на "интервюто с Китодар" - "Аз не съм оптимист, аз СЪМ бъдещето. А навремето всички бяха оптимисти и кво?!" Ще ти разкажа какво изпитах аз, докато гледах и слушах Китодар в ролята на човека на новото време... Какви спомени и чувства предизвика в мен този негов разговор с човека зад кадър. Деветдесети набор съм, не съм като повечето деветдесетарски деца, които помнят, училищния строй, всички рап и рок хит...

Вчера, сряда - 30.11.2016г. от 22:00ч. в известен столичен рок клуб се проведе тату парти на студио "Мастилница". Разбрах за събитието от приятел, иначе като човек ровещ се по цял ден в интернет пространството не попаднах на ивент за такова събитие. Много ми беше интересно какво всъщност ще представлява това тату парти. Пътувайки към клуба си представях комисия, оценяваща участниците, които си показват татуировките под звуците на музика подходяща и известна в тези среди - хардкор, тежък рок или "мазен" хип хоп. Представях си пълен клуб с хора дошли да видят майстортвото на татуистите от страната, чужбина и разбира се проекти на татуистите домакини на партито - тату стдио"Мастилница"... Представях си и присъствието на служителите - татуисти на това студио и някакъв вид презентация на уменията им, история на студиото и т.н. Все пак това е парти на определено студио не просто общо тату парти, което всъщност би изглеждало отново по един много по-различен н...

Животът за всеки е изпълнен с желания, които се менят с всеки час, ден, седмица, месец, година... Желания - повърхностни, емоционални, неосъществими, властови, свързани с капитал, имущество и т.н. Имаш желание да си купиш онзи автомобил, да спечелиш онази жена или онзи мъж, да работиш в онази компания, да взимаш голяма заплата, да си купиш онази къща, да развиеш своя бизнес, да отидеш на онази почивка, да отмъстиш, да обичаш, да бъдеш обичан/а, да имаш деца, да си щастлив/а и т.н... Желанията, това сме самите ние, няма човек, който няма желания за хиляди, хиляди неща... Не знам дали... Всъщност едва ли не си си давал/а сметка, че можеш да пренебрегнеш много от желанията си, можеш дори да преглътнеш факта, че някое от тях няма да се осъществи, можеш да ги пренасочиш в една коренно различна посока заради себе си или заради някого... Замислял/а ли си се, че желанията, за които се тръшкаш всекидневно, офкаш и пъшкаш, че са трудно постижими, че може би са недостъпни за теб или пък, ...